Полина Видас е написала история, където истинското и реалното правят безброй неуспешни опити да се слеят в едно, за да покажат света и в процеса се превръщат от идеи в машини, които произвеждат комични, страшни, изумителни и тъжни ефекти. Това пише Владимир Полеганов за книгата „Панспермия“, цитиран от издателите от „Жанет 45“.

По думите му, ако някога учените синтезират наркотик, който позволява да се преживее общата халюцинация на Борхес, Лем и Бъроуз, трябва задължително да го кръстят на този роман.

Редактор на „Панспермия“ е Красимир Лозанов. Според него авторката е проявила чудесно чувство за хумор в книгата си. „Тънко, хитро кодирано, умно маскирано – под научност, под сериозност, под какво ли не, но умело дозирано и присъстващо като важен химически реактив в цялата книга“, допълва Красимир Лозанов.

По

Камък, открит случайно в планинска пещера, отвежда група приятели в годините на турското робство и ги среща с техните двойници от миналото. Това разказват от екипа на писателката Петя Георгиева по повод дебютния роман „Камъкът на времето“.

През 80-те години на ХХ век някъде в полите на Стара планина десетгодишната Кремена среща своите бъдещи най-добри приятели. Детски игри, приятелство и любов се превръщат във връзка, която бележи живота и на четиримата, независимо от хода на времето и разстоянието между тях.

„Започнах да пиша този роман преди 20 години, първо на ръка, после на компютър и сега още не мога да повярвам, че вече излезе от печатницата. Това е първата ми „рожба“ и история, която искрено обичам. Защото в нея има много истинско приятелство и в допълнение - малко любов“, отбелязва Петя Георгиева. По думите миналото се оказва

Колективната монография „История на Югоизточна Европа от Ранното средновековие до наши дни“ беше представена тази вечер в Античния културно-комуникационен комплекс „Сердика“. В събитието участваха авторката на превода от немски на български език - директорът на Института за балканистика с Център по тракология при БАН проф. Румяна Прешленова и Живко Кушев – управител на издателство „Парадигма“.

Съставители на тома са Конрад Клевинг и Оливер Йенс Шмит. Включени са текстове от съвременни изследователи на региона в немскоезичното научно пространство, допълнени от трудове на един нидерландски политолог и една унгарска медиевистка.

„Когато видях това издание на немски език преди десет години, реших, че дълг към моите колеги балканисти и към моите студенти е да преведа тази история на български език. Защото са все по-малко онези

В Свищов предстои премиера на книгата „Пръснати по земята като птиците по небето“ на Филарети Крумова. Събитието ще се състои на 9 октомври 2024 г. в актовата зала на Професионална държавна търговска гимназия „Димитър Хадживасилев“ в Свищов, съобщиха от училището.

Книгата проследява събития от историята на България и Гърция през призмата на личните преживявания на фамилия Стефопулос. Историята включва истински преживявания, случили се по време на  Гражданската война в Гърция, както и това, което е принудило семейство Стефопулос да напусне родните си места и да потърси спасение в България. 

В книгата си Филарети Крумова ще разкрие и все още необсъждани теми от злополучното земетресение през 1977 година, което преобръща живота на гражданите на Свищов. Авторката посвещава книгата на цялото си семейство.

На 4 март 1977 година, в 21

„Новината за новия носител на Нобелова награда по литература бележи тенденция за разделяне на читателите на два лагера“, пише „Ню Йоркър“ по повод най-прочутотo литературно отличие в света. „Една част никога не са чували за съществуването на автора. Има, разбира се, и по-познати имена – като Казуо Ишигуро и Боб Дилън. Но това са изключения. В повечето случаи поглеждаме нагоре, щом настъпи октомври (...) и даваме обет да намерим книга от автора, и да я прочетем.“ 

Опитите на Нобеловия комитет за разчупване на стереотипите невинаги срещат разбиране. Редуването на мъже и жени, континентална и национална принадлежност на лауреатите често се възприема като политически акт, вместо като разширяване на литературния свят на съвременния човек. 

Първата жена, носителка на Нобелова награда за литература – Селма Лагерльоф, п